До горе
5 окт.

KAK ДА СЕ СПРАВИМ С АЛЕРГИИТЕ

доцент д-р Жана Казанджиева

„Трябва много да се внимава в избора на основните козметични грижи за кожата и да се използват продукти подходящи за особеностите и уникалността на конкретния тип кожа“ – казва доцент д-р Жана Казанджиева

Доцент д-р Жана Казанджиева д.м. е специалист-дерматолог, който работи в Кожна клиника, Александровска болница и Клиника „Евродерма“.

Доцент Казанджиева е член на: борда на Европейската Академия по Дерматология и Венерология (2013-2019), Българското Дерматологично Дружество и е председател на секцията по Дерматоалергология към БДД.

Има над 300 публикации в областта на дерматологията, които засягат диагностиката и лечението на екземите, уртикарията, псориазис, медикаментозните алергии, хемангиомите, лазертерапията, алергиите от козметични средства, различните видове алопеция и др.

Тази година е председател на сесията „Неатопична екзама“ на Европейската Академия по Дерматология и Венерология (EADV) и лектор на темите „Лечение на неатопична екзема“ и „Екзантеми“.

Разговаряме с доцент д-р  Жана Казанджиева за основните причини за алергията на кожата , как да се справим и какви козметични продукти да използваме.

 

B.N. Според данни на СЗО, 1/3 от населението днес страда от алергии, а прогнозите са, че до 2050 г., процентът ще нарасне до 50%. Над 48% от хората с алергични реакции имат и кожна изява.  Какви са главните причини за възникването на кожните алергични реакции и как точно можем да ги установим?

Доц. д-р Жана Казанджиева: СЗО изтъква като причини урбанизацията, контакта с много и различни козметични и хигиенни продукти, употребата на множество дезинфектанти и измивни средства, храните и лекарствата. Контактните алергични екземни реакции са сериозна причина за дискомфорт и е необходимо грижливо да избираме  продуктите, които нанасяме върху кожата

 

B.N. Какви са външните кожни изяви, които най-често се наблюдават?

Доц. д-р Жана Казанджиева: Най-честа изява на алергичните кожни реакции са обривите на съответното място на контакт, обикновено придружени от силен сърбеж. 

 

B.N. Каква е връзката между имунната система и развитието на кожна алергична реакция?

Доц. д-р Жана Казанджиева: Най-краткият отговор е „значителна“. По-сложно и по-подробно: Често срещата на кожата с чужда субстанция провокира отключването на защитна възпалителна реакция. Това се постига с помощта на имунната система, чрез сложни имунологични реакции, в които участват имунокомпетентни клетки.

 

B.N.Каква е разликата между чувствителна, реактивна/нетолерантна кожа и кожа с алергична проява (например контактен дерматит)?

Доц. д-р Жана Казанджиева: При нетолерантната кожа преобладават субективните усещания. Пациентът по-скоро “чувства“ дискомфорт и има съвсем минимални промени по кожата си. При острия контактен дерматит в засегнатите участъци се появяват обриви, характерни за екземните процеси  – кожата е възпалена, с червен цвят, с малки мехурчета и множество следи от разчесване. При хроничната екзема се наблюдава уплътняване на кожата, често малки „ранички“  и „пъпчици“, които на дерматологичен език се наричат „рагади“ и „папули“.

 

B.N. Какви са вашите препоръки при тези състояния? Има ли разлика в ежедневната грижа за кожата при всяко едно от тях?

Доц. д-р Жана Казанджиева: Лечението е различно. При чувствителната, нетолерантна кожа се нуждаем основно от специализирана козметика, без консерванти, оцветители и емулгатори. При нанасянето и пациентът трябва да усеща комфорт като „втора кожа“. При контактния дерматит се касае за сериозна диагноза, която изисква епикутанно тестуване за уточняване на причинителя и след това дерматолозите изписват подходящи противовъзпалителни средства за овладяване на заболяването и разбира се базисна емолиентна терапия.

 

B.N. Има ли дерматологични и естетични процедури, които трябва да се избягват?

Доц. д-р Жана Казанджиева: На практика почти всички процедури дразнят допълнително кожата. Както при нетолерантната кожа, така и при контактния дерматит се избягват повечето естетични процедури, докато трае заболяването. За овладяване на възпалението може да се включи фототерапия в специализираните звена в дерматологичните клиники.

 

B.N. Според обширно проучване, децата, които са израснали във ферми или в селата, имат по-разнообразен микробиом и по-добър имунитет от децата, които са израснали в градска среда. Какво е Вашето мнение по въпроса, каква е ролята на микробиома и кои фактори му влияят най-силно?

Доц. д-р Жана Казанджиева: Това е допълнение на старата „хигиенна хипотеза“. При нея се твърдеше че децата израснали във ферма се борят с паразити и бактериални инфекции и това образно казано „отклонява“ от алергични реакции. Днес към тези проучвания се добави и микробиома, който е значително по-балансиран в селската среда. Проблемът е, че микробите по нашата кожа са твърде много и затова в момента сведенията са откъслечни и е рано за генерални обобщения.

 

B.N.От вашата практика, кои са най-силните алергени, които провокират кожни реакции?

Доц. д-р Жана Казанджиева: За мен отговорът е лесен, защото в България аз обобщавам резултатите от вече 12 национални кампании за епикутанно алергологично тестуване. Ето топ 7 алергените от нашите данни: никел, кобалт, хром, перувиански балсам, колофон, бои за коса, парфюм микс 1.

 

B.N. По какъв начин влияят факторите на околната среда (замърсяване, стрес, UV лъчи…) върху склонността към алергични прояви и силата на тяхната изява?

Доц. д-р Жана Казанджиева: Факторите на околната среда са изключително важни. Ще дам за пример едно проучване : сравнение на кожния микробиом в 3 града (2 в Китай и 1 в САЩ) при деца с атопичен дерматит и здрави деца показва, че този микробиом може с почти 100% сигурност да покаже от кой град идват децата, а микробният индекс за кожата базиран върху 25 бактериални рода може да диагностицира АД с точност до 95% за всеки град поотделно. Не случайно се прогнозира, че един ден кожният микробиом ще бъде допълнение на пръстовия отпечатък, заради начина по който отразява промените в организма и околната среда.

 

B.N. За финал, какви съвети за грижа за кожата бихте дали на читателите?

Доц. д-р Жана Казанджиева: Да не забравят, че според изчисленията всяка жена в Европа ползва минимум 12 козметични продукта дневно(сапуни, пасти за зъби, червила, крем, лак, почистващи средства, лосиони, сенки, спирала и т.н.). Да приемем че всеки продукт има средно 14 съставки – това означава, че върху кожата си всеки ден нанасяме около 168 различни вещества. Изводът е ясен – трябва много да се внимава в избора на основните козметични грижи за кожата и да се използват продукти подходящи за особеностите и уникалността на конкретния тип кожа. Ако се появят проблеми с използваната козметика – обърнете се към специалист дерматолог. Има тестове, които ще подскажат причината и съответно лекарства и козметика, които са подходящи за нетолерантна кожа и ще възстановят нарушената кожна бариера.